![]() |
![]() |
|
![]() |
95 години „СПАРТАК 1918” !![]() Клубът е основан под името „Български сокол”. На 28.08.1918 г. е учредителното събрание, на което малкият Милан Георгиев вдига в ръка перо от сокол, което намерил по пътя на идване и предлага името да бъде „Сокол”. За първи председател е избран Нягол Колев. Приема се и Устав на клуба. Малко по-късно, за да може да се регистрира, е взето решение клубът да носи името „Български сокол” (защото по същото време във Варна има ловно дружество „Сокол”). Цветовете на футболния екип са синьо и бяло, които са непроменени и до днес. В първия футболен състав на клуба са: вратарят Димитър Стаматов - Хаяра, защитниците Иван Петров, Георги Георгиев - Гунчо, халфовете Никола Ковачев, Янко Марков, Ради Марков (капитан), Димитър Чафкаров и нападателите Антон Костов, Нягол Колев, Георги Вълчев - Норгото, Кирил Мирчев - Дудула, Михаил Тунчев и Георги Станев. Всички те поставят началото на една дълга и славна история. През 1924 г. „Български сокол” се обединява с „Шипка”, под името „Шипченски сокол”. През 1945 г. „Шипченски сокол” се обединява с „Левски” и „Радецки”, под името „Спартак”. През 1969 г. „Спартак” се обединява с „Локомотив”, под името „ЖСК-Спартак”. През 1985 г. футболът се отделя от другите спортове на дружество „ЖСК-Спартак” се обособява футболен клуб „Спартак”. През 2010 г. клубът се преименува на „Спартак 1918” и се обединява с „Владислав”, под името „Спартак 1918”. В своята история клубът постига значителни успехи. През 1932 г., под името „Шипченски сокол”, печели шампионската титла на България. Тогава, на финала на държавното първенство в София, варненци побеждават „Славия” (Сф) с 2:1 след продължения и стават държавни първенци и носители на Царската купа. Головете за победителите вкарват Иван Найденов - Найденката и Илия Булашев. Съставът на „Шипченски сокол”, който извоюва този голям успех е: Здравко Янакиев, Георги Апостолов - Лапната, Иван Георгиев - Шико, Борис Нейков (капитан), Владимир Капзамалов, Стоян Танев - Теньо, Райко Димов, Александър Коев - Железния, Илия Булашев, Иван Найденов - Найденката и Руси Булашев. Клубът два пъти е вицешампион – през 1931 и 1933 г. През 1931 г. отборът достига до финала на държавното първенство в София срещу столичния „АС-23”. 17 минути преди края на мача, варненци водят с 2:1. Тогава играч на столичани чупи крака на техния съотборник Георги Пармаков. От „Шипченски сокол” отказват да доиграят срещата, ако съдията не отстрани виновника. Това обаче не става и двубоят е прекратен. Присъдена е служебна победа с 3:0 за „АС-23”, но купата не се връчва. Така „Шипченски сокол”, без да бъде победен, остава на второ място. Три пъти клубът е трети в първенството – през 1929, 1955, 1984 г., два пъти е финалист за националната купа – през 1961, 1983 г., два пъти участва в европейските клубни турнири. През 1961 г. „Спартак” става първият български отбор за КНК и втори (след ЦСКА), представял България в Европа. Варненци отпадат в първия кръг от класния тим на „Рапид" – Виена (който предния сезон е полуфиналист за КЕШ), след сензационно равенство 0:0, като гост и загуба с 2:5 във Варна. През 1983 г. „ЖСК-Спартак” достига до осминафинал отново в турнира за КНК. В първия кръг, варненци отстраняват турския „Мерсин”, след 0:0 като гост и победа с 1:0 във Варна, а на осминафинала се изправят срещу „Манчестър Юнайтед” и се представят достойно. Във Варна спартаковци отстъпват минимално – с 1:2, а на стадион „Олд Трафорд” в Манчестър резултатът е 0:2. „Спартак 1918” е сред 10-те клуба с най-много участия в елитната група, сред 16-те достигнали шампионския връх на страната и сред 23-те представяли България в европейските клубни турнири. През годините „Спартак 1918” преминава през възходи и падения, през успехи и неуспехи, но със своята история оставя незаличима следа в българския футбол. На снимката: Отборът на „Шипченски сокол” спечелил шампионската титла през 1932 г. |
![]() |
![]() |
![]() |
![]() |
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25 26 27 28 29 30 31 32 33 34 35 36 37 38 39 40 41 42 43 |